July morning, Varna!
Смъртта на една утопия
Рамисли за провала на някогашния празник и влиянието на атомната бомба върху съзнанието на масите
Някога имало празник. Родил се като издънка на хипарското движение, израстнала под яркото слънце на партията. Група различни всяка година се събирали на вълнолома на Варна и посрещали изгрева в първото утро на Юли. Оттогава хората все още говорят за 1 Юли като за някакво събиие, без да признават, че July Morning отдавна е мъртъв.
Събират се много повече хора от преди, с пъти повече, но идеята заради която го правят отдавна е забравена. Варна уби July-а, heavy metal-ът го мумифицира, а младежите всяка година изваждат чучелото му за ново поклонение.
Това, което режимът с всевиждащото си зрение не успя да направи, го стори демокрацията. July-ът се превърна в модерна масова култура, във форма без съдържание, паразитираща по натрапчиво озвучените плажове на града. Все още има ентусиасти, напускащи Варна в навечерието на 1 Юли, търсещи спокойствието на тихите плажове, но те не са нищо повече от архаични носталгици, по-скоро протестиращи срещу фалша, отколкото носители на истинността.
July-ът е носител на неясна идея като хипарската, чийто заряд е съвсем естествено да бъде загубен. Самото движение при зараждането си, там някъде, накъдето поглеждайки there's a feeling I get, е странен опит за намиране смисъла на живота без преди това да е търсен. Хипарството е ярък антипод на западната мисъл, която постоянно търси смисъла, но пък без да го намира. Цялото движение, състоящо се от братство, любов, емоционалност и умствена мистика е сякаш готово да помете цялата дотогавашна морална система
. Резултатът е по-скоро изблик на хедонизъм, движението се самоубива, но все пак тук там остава да блести идеята за братство основано на любовта, на елементарните възприятия, на които се дължи и наслаждението от музиката, на липсата на ограничения в мисловен аспект и незачитане на ограниченията в материален такъв.
Това, което се случи с избухналото някога хипарство на Запад, неизбежно се случи и на покълналото тук-там наше движение. А за крахът на идеята е виновна преди всичко атомната бомба.
(Теорията, която ще развия е с крайна позиция, чиято цел е провокиране на мисленето по този въпрос, а не излагане на нещо, в което съм убеден или безрезервно вярвам.)
Имам единствено детски спомен от времето на двуполюсния свят, но ясно в съзнанието ми се е запазила пропагандата от онова време, показваща света като постоянно стоящ на ръба на собственото си унищожение, което ще бъде предизвикано от другия полюс - лошите.
Това мозъчно промиване е вървяло с еднаква сила, както на Изток, така и на Запад в продължение на десетилетия
и е довело да най-низшия масов идеал на човечеството, сред чиито последствия е и днешната криза в духовността на младото поколение в световен мащаб.
Милионите хора поставени от медиите на прага на ядрен катаклизъм, без да се вижда начин, по който биха могли лично да повлияят на (не)сбъдването му, естествено са имали силен стремеж към оцеляване и то не само личностно, а световно оцеляване. Но поставени в ситуация,
в която светът е разделен на две накореспондиращи части, при което на всеки е постоянно внушавано, че има контрол единствено върху своята, хората естествено са започнали подмяната на този
иначе висш идеал - съхранението на Замята, с друг, производен нему - битовото оцеляване. Появил се е повсеместен стремеж за битова поносимост на живота, някакъв дом, храна, дрехи...
В ситуацията на Студена война този идеал фактически обслужва другия, защото докато всеки живее, макар и съвсем обикновено, постигайки единствено тези малки победи на удобния бит, това
означава, че все пак светът продължава да съществува, защото живеем ли аз, съседът, познатите по най-обикновен ежедневен начин, Земята продължава да я има, ядреният конфликт бива отложен.
Тази оцеленческа идеология, въплощаваща в себе си неистовия стремеж за живот, прилагайки я в собствената половина на света, постепенно се превръща в несъзнателен начин на живот
като по този начин убива всякаква поява на по-висша човешка ценност. Днешният свят е свят, чиито родители са имали за основна цел в живота да живеят просто (и) нормално. Едва ли символът
на атомната бомба би могъл да е едноличен убиец на хипарското движение, но неговата сянка де факто беше спирачка на всяко движение, подтискаше всяка проява на по-активна небитова дейност.
Днешното поколение, т.нар. "младежи Х" е наследник на всеобщия идеал за битовата осигуреност като смисъл на съществуването.
Някакъв вид стабилност на ежедневието така или иначе съществува, макар и погледнато в рамките на българската икономическа криза, все пак, хората са
поставени в среда, в която имат жилище (независимо дали е малко, панелно и в грозен квартал), обзавеждане, храна. Т.е. младежите от една страна са поставени
в ситуация, в която наследяват от обществото безсмислено низш идеал като осигуреността на ежедневието, а от друга страна той е вече постигнат.
Естествено е
че хората не се задоволяват с това, което имат и биват недоволни, но я няма острата неудовлетвореност или болезненото любопитство към света, които са двигатели
на новите идеи, следователно дейността в днешно време не се основава на подбуди от идеен характер, активността е почти безсъзнателна, като при амебите.
Това е и една от причините за убийството на July-a. Просто масата, която би взела най-дейно участие в празника е именно от това поколение "Х",
което няма ни най-малка вина за състоянието си. И тази маса наистина посреща слънцето на 1 Юли, но просто като рефлекс, идеята за възраждане на духа,
чийто символ е именно този изгрев дочакан след дълга спокойна нощ им е просто чужда, неразбрана и прекалено отнесена.
July Morning във Варна, а може би въобще в наши дни е отдавна духовно мъртъв.
Вие бяхте посетител на гроба на July-a.
Споделете вашето мнение на july@over-ground.net
